Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.05.2014 02:15 - Края - 12 години и 10 месеца
Автор: abadona Категория: Лични дневници   
Прочетен: 312 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 06.05.2014 02:19


Един часа е през нощта, началото на гергьовден, но за мен това значи друго, а не значението на празника. По всичко личи, че ми остават около 6 до 10-11 дни живот, поне според обстоятелствата, които наблюдавам и следя отдавна. Ще кажете, че съм депресиран, болен, но не мисля, че е това, депресията ми мина в момента, в който взех решение да скъсам всички вериги, които ме държаха към живота, но в състояние на стрес, тревожност, болка, депресия, зависимост и пълно подчинение на някакви закони, непознати поне за мен и накрая стигащи до една агония, достигаща абсолютни велични.
Идеята е от Библията - скъсай всички вериги, счупи всички окови... и не помня нататък, а и не мога да намеря текста сега, не си спомням къде точно беше, в коя глава. Защото преди няколко дни, след много чакане и търпение, вече почти 13 години и много прекарани мъки, реших да прекратя това положение, независимо по какъв начин, рискувайки, обаче, живота си, защото счупването на оковите и скъсването на веригите, значеше раздяла с всички поддържащи физическия ми живот неща, хора и зависимостите ми от тях. Защото в момента положението ми е такова, че не мога да се погрижа сам за себе си, поради редица фактори, но не здравословни, а блокиращи живота ми.

Питам се, луд ли съм... имах си жена, приятелка, която ме гледаше и се грижеше за мен, но аз трябваше да я лъжа, че я обичам, за да не загубя покрива над главата си, храната, и другите елементарни човешки потребности. Без секс. Представете си - една година и половина почти живях с нея и не сме правили секс нито веднъж.! Защо тя ме държеше толкова време, какво искаше от мен? Аз - ясно  - нямах друг избор в момента и отлагах някак си с още време деня, времето, в което ще трябва да взема това решение, което вземам сега. А съжалих и че я лъжа, съжалих я, не исках да продължа тази лъжлива история и за нея.

Някои казват, че това, което правя, е бунт от моя страна срещу живота, срещу съдбата, срещу Бога, но никой от тях не търпял бунтове - и това е така, знам, че бунта не помага, не и по тоя начин, не и да се опитваш да поставиш съдбата на колене!Защото не можеш.

Пистолетът ми стои в бюрото до мен и чака да види дали ще дойде неговия момент :) Надявам се - не. Но много факти сочат другото. Пиша, за да разкажа за тези 13 години от живота си и нито един бял ден в тях, както ми каза една гледачка, с което повтори това, което си мислех и аз през цялото това време. 

И сега ми идва  наум въпроса - ще живея ли още или не? От кого зависи това? От мен ли, от Бога ли, от съдбата ли.... но не бързайте да давате коментари, защото в историята има от всичко по малко - и съдбата, и Бога, и аз самия съм вложил неимоверни сили, за да се справя... историята ще ви го разкаже. Не търся помощ, разбиране или съвет, но си мисля - дали това, което ще разкажа, няма да помогне на някой след мен, затова реших да го споделя с тези, които искат да четат или имат интерес от това. Например психиатри, психолози, вярващи във висша сила или нормални хора с нормални проблеми.

И ме мислете, че искам да умирам, нямам никакви проблеми със себе си в това отношение, а и нали Господ го забранява??? А  аз вярвам на Господ, на някаква такава сила, която наистина мисля, че съществува.
 



Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: abadona
Категория: Лични дневници
Прочетен: 7774
Постинги: 4
Коментари: 0
Гласове: 1
Архив
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930